Вижте мобилна версия на Botevgrad.COM
Информация за потребителя - павлин цветков
Потребителско име:павлин цветков
Име:Господин павлин цветков
Статус:потребител / активен
Възраст:33 години
Регистриран на:19.11.09, 16:55 (преди 15 години)
Брой коментари в Новини:10
Последна промяна:19.02.10, 21:11 (преди 14 години)


Последните коментари в новини:


павлин цветков, 19.11.2009, 17:43:54 (преди 15 години)
Ботевград / Нитов бие с около 65%
ДОБЪР ВЕЧЕР НА ВСИЧКИ ФОРУМЦИ! ПРЕДИЗБОРНИТЕ СТРАСТИ СТИХНАХА, ПЛАТЕНИТЕ ЗЛОСТНИ КОМЕНТАРИ – СЪЩО. НЕ СИ СТРУВА ДА СЛИЗАМ НА НИВОТО НА НИСКОЧЕЛИТЕ МИ ХУЛИТЕЛИ И ДА СЕ ВПУСКАМЕ В ОБЯСНЕНИЯ КОЙ КАКЪВ Е. ЩЕ ИМ ПРЕРАЗКАЖА ОБАЧЕ ЕДНА ПРИКАЗКА…

„За ухапването от пепелянка

Един ден Заратустра бе заспал под една смоковница, понеже беше горещо, и бе покрил лицето си с ръце. Но ето че припълзя една пепелянка и го ухапа по врата, така че Заратустра изпищя от болка. Когато си махна ръцете от лицето, той погледна змията. Тя позна очите на Заратустра, несръчно се завъртя и понечи да избяга.
– Чакай! – рече Заратустра. – Още не си получила моята благодарност. Ти ме събуди тъкмо навреме – предстои ми още дълъг път.
– Твоят път за съжаление е вече къс – промълви скръбно пепелянката, – защото моята отрова убива.
Заратустра се усмихна:
– Чувал ли е някой, змей да умира от отрова на змия! – възкликна той. – Изтегли си обратно отровата! Не си толкова богата, за да ми я подариш…

Тъй рече Заратустра.”


ТОЛКОВА ОТ МЕН. ЗАСЕГА. БЪДЕТЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ!

ДОБЪР ВЕЧЕР НА ВСИЧКИ ФОРУМЦИ! ПРЕДИЗБОРНИТЕ СТРАСТИ СТИХНАХА, ПЛАТЕНИТЕ ЗЛОСТНИ КОМЕНТАРИ – СЪЩО. НЕ СИ СТРУВА ДА СЛИЗАМ НА НИВОТО НА НИСКОЧЕЛИТЕ МИ ХУЛИТЕЛИ И ДА СЕ ВПУСКАМЕ В ОБЯСНЕНИЯ КОЙ КАКЪВ Е. ЩЕ ИМ ПРЕРАЗКАЖА ОБАЧЕ ЕДНА ПРИКАЗКА…

„За ухапването от пепелянка

Един ден Заратустра бе заспал под една смоковница, понеже беше горещо, и бе покрил лицето си с ръце. Но ето че припълзя една пепелянка и го ухапа по врата, така че Заратустра изпищя от болка. Когато си махна ръцете от лицето, той погледна змията. Тя позна очите на Заратустра, несръчно се завъртя и понечи да избяга.
– Чакай! – рече Заратустра. – Още не си получила моята благодарност. Ти ме събуди тъкмо навреме – предстои ми още дълъг път.
– Твоят път за съжаление е вече къс – промълви скръбно пепелянката, – защото моята отрова убива.
Заратустра се усмихна:
– Чувал ли е някой, змей да умира от отрова на змия! – възкликна той. – Изтегли си обратно отровата! Не си толкова богата, за да ми я подариш…

Тъй рече Заратустра.”


ТОЛКОВА ОТ МЕН. ЗАСЕГА. БЪДЕТЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ!

ДОБЪР ВЕЧЕР НА ВСИЧКИ ФОРУМЦИ! ПРЕДИЗБОРНИТЕ СТРАСТИ СТИХНАХА, ПЛАТЕНИТЕ ЗЛОСТНИ КОМЕНТАРИ – СЪЩО. НЕ СИ СТРУВА ДА СЛИЗАМ НА НИВОТО НА НИСКОЧЕЛИТЕ МИ ХУЛИТЕЛИ И ДА СЕ ВПУСКАМЕ В ОБЯСНЕНИЯ КОЙ КАКЪВ Е. ЩЕ ИМ ПРЕРАЗКАЖА ОБАЧЕ ЕДНА ПРИКАЗКА…

„За ухапването от пепелянка

Един ден Заратустра бе заспал под една смоковница, понеже беше горещо, и бе покрил лицето си с ръце. Но ето че припълзя една пепелянка и го ухапа по врата, така че Заратустра изпищя от болка. Когато си махна ръцете от лицето, той погледна змията. Тя позна очите на Заратустра, несръчно се завъртя и понечи да избяга.
– Чакай! – рече Заратустра. – Още не си получила моята благодарност. Ти ме събуди тъкмо навреме – предстои ми още дълъг път.
– Твоят път за съжаление е вече къс – промълви скръбно пепелянката, – защото моята отрова убива.
Заратустра се усмихна:
– Чувал ли е някой, змей да умира от отрова на змия! – възкликна той. – Изтегли си обратно отровата! Не си толкова богата, за да ми я подариш…

Тъй рече Заратустра.”


ТОЛКОВА ОТ МЕН. ЗАСЕГА. БЪДЕТЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ!

ДОБЪР ВЕЧЕР НА ВСИЧКИ ФОРУМЦИ! ПРЕДИЗБОРНИТЕ СТРАСТИ СТИХНАХА, ПЛАТЕНИТЕ ЗЛОСТНИ КОМЕНТАРИ – СЪЩО. НЕ СИ СТРУВА ДА СЛИЗАМ НА НИВОТО НА НИСКОЧЕЛИТЕ МИ ХУЛИТЕЛИ И ДА СЕ ВПУСКАМЕ В ОБЯСНЕНИЯ КОЙ КАКЪВ Е. ЩЕ ИМ ПРЕРАЗКАЖА ОБАЧЕ ЕДНА ПРИКАЗКА…

„За ухапването от пепелянка

Един ден Заратустра бе заспал под една смоковница, понеже беше горещо, и бе покрил лицето си с ръце. Но ето че припълзя една пепелянка и го ухапа по врата, така че Заратустра изпищя от болка. Когато си махна ръцете от лицето, той погледна змията. Тя позна очите на Заратустра, несръчно се завъртя и понечи да избяга.
– Чакай! – рече Заратустра. – Още не си получила моята благодарност. Ти ме събуди тъкмо навреме – предстои ми още дълъг път.
– Твоят път за съжаление е вече къс – промълви скръбно пепелянката, – защото моята отрова убива.
Заратустра се усмихна:
– Чувал ли е някой, змей да умира от отрова на змия! – възкликна той. – Изтегли си обратно отровата! Не си толкова богата, за да ми я подариш…

Тъй рече Заратустра.”


ТОЛКОВА ОТ МЕН. ЗАСЕГА. БЪДЕТЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ!

ДОБЪР ВЕЧЕР НА ВСИЧКИ ФОРУМЦИ! ПРЕДИЗБОРНИТЕ СТРАСТИ СТИХНАХА, ПЛАТЕНИТЕ ЗЛОСТНИ КОМЕНТАРИ – СЪЩО. НЕ СИ СТРУВА ДА СЛИЗАМ НА НИВОТО НА НИСКОЧЕЛИТЕ МИ ХУЛИТЕЛИ И ДА СЕ ВПУСКАМЕ В ОБЯСНЕНИЯ КОЙ КАКЪВ Е. ЩЕ ИМ ПРЕРАЗКАЖА ОБАЧЕ ЕДНА ПРИКАЗКА…

„За ухапването от пепелянка

Един ден Заратустра бе заспал под една смоковница, понеже беше горещо, и бе покрил лицето си с ръце. Но ето че припълзя една пепелянка и го ухапа по врата, така че Заратустра изпищя от болка. Когато си махна ръцете от лицето, той погледна змията. Тя позна очите на Заратустра, несръчно се завъртя и понечи да избяга.
– Чакай! – рече Заратустра. – Още не си получила моята благодарност. Ти ме събуди тъкмо навреме – предстои ми още дълъг път.
– Твоят път за съжаление е вече къс – промълви скръбно пепелянката, – защото моята отрова убива.
Заратустра се усмихна:
– Чувал ли е някой, змей да умира от отрова на змия! – възкликна той. – Изтегли си обратно отровата! Не си толкова богата, за да ми я подариш…

Тъй рече Заратустра.”


ТОЛКОВА ОТ МЕН. ЗАСЕГА. БЪДЕТЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ!

« предишна12следваща »